Здравейте приятели,
Днес ви представям рецепта за едни малко по - различни палачинки - т.н Марудници.
Те са много характерни за Родопите. Приготвят се с кисело, а не с прясно мляко. По-дебели и пухкави са от стандартните палачинки ( почти, като катми). Тестото за Марудниците е по - гъсто ( като кексово).
Тази чудесна автентична закуска е най - вкусна сервирана с домашно сладко от долапа на някоя мила бабка ( 100 % натурално)!
Как и защо стигнах до тази рецепта може да прочете по -долу ❤❤❤
Надявам се да ви е интересно и полезно, като отправна точка за следващото ви приключение из нашата красива родина ❤.
Който ме познава, знае добре, че моето място е Родопа планина.
Само там се чуствам 100 % жива и само там мога да си почина истински!
Има голяма разлика между Западната и Източната част. Източната е по - открита и не е много подходяща са посещение през лятото. Затова пък Западната, точно тогава е приказка!
Районът на Смолян и Пампорово е красив по всяко време на годината, но през август той носи особенно очарование.
Далече от шума и забързания трафик на града ни чакат заоблените хълмове на планината, които галят като майчина милувка.
Усмивките и непринуденото гостоприемство на местните хора неусетно ни връщат вярата в доброто, а вкусната домашна храна гали небцето.
Милион причини да се завръщам отново и отново!
Осемте дни прекарани там тази година се изнизаха като миг, но спомените от неочакваните срещи с добри и човечни хора, разговорите, които сгряват душата и водят до размисъл за крехката нишка на живота ни, ще останат да ме топлят през дългите студени дни в града.
Този път решихме да се съсредоточим към по -малко известни и не толкова комерсиални селца, но запазили очарованието на Родопите, където те посрещат като приятел и те изпращат с усмивка.
Отправна точка за всички места, които посетихме беше Пампорово, но вие може да изберете да отседнете и в Смолян.
Едно такова селце от тазгодишното ни посешение на Родопите е с. Проглед. Само на няколко км. от Пампорово.
с. Проглед - Западни Родопи.
Влизайки в селото , където подразбирайки се не познаваме никого, ни посрешна засмяна 84 годишна баба с чудното име Красина! Тя ни махаше с ръка, като на най - чакани гости. Сигурно на младини е била красавица, а сега красива е останала душата и сърцето й. Какво си говорихме с тази жена е тайна, която няма да ви открия, но само ще вметна, че ме изпрати с най - сърдечната и истинска благословия! От нея чух най - смислените и мъдри думи нечути за цяла година в града. Пожелавам ти мила женице от цялото си сърце, мечтата на душата ти за пълна с деца и внуци 3-катна къща ( в превод :-) 3 етажна) скоро да се сбъдне!!!!!!
Старата плевня в с. Проглед, която не е съвсем изоставен. Пред нея една млада българка ( снахата на баба Красина) си е направила градинка, която поддържа със собствените си ръце всяка събота и неделя! Нейното малко бягство от среса на суетата!
От с. Проглед тръгват много пътеки за пешеходен туризъм, от които се разкриват чудни гледки. За тях най - добре да разпитате местните хора на място. Ще ви разкажат с удоволствие!
Изглед от механа "Шипката" в с. Момчиловци.
Тук ни нагостиха вкусно за обяд ( в 15 ч.), пуснаха ни специално за нас да звучи родопска музика докато се храним ( въпреки, че бяха приключили и в заведението нямаше жив човек, освен нас и собственика), и ни изпратиха по родопски - с усмивка и армаган!
Малкият, но спретнат музей на с. Момчиловци.
Всички експонати в него са дарение от жителите на селото, грижливо събирани от дворове, долапи и стари скринове!
Не пропускайте да посетите природните феномени Дупчов камък и Кържалийски камък.
За разлика от повечето населени места в Родопите, жителите на Момчиловци са съумели да опазят вярата, езика и традициите си и днес то е изцяло християнско село.
Ето защо според тях, обектите заслужаващи най-голямо внимание тук, са свързани с религията - трите кръста, издигащи се върху три възвишения (на изток, на запад и на север) и 24-те параклиса, ограждащи Момчиловци.
Един от тези параклиси е и Лековитото аязмо „Св. Илия“. То има много чудна история за възникването си. Може да прочететe, ако ви е интересно за него в Google.
Направи ми много добро впечатление, че в селото се развива обществена и културна дейност.
Местното читалище си работи активно и привлича деца от всяка възраст. Има действаща библиотека (добре поддържана и с не малка колекция от книги) и занимания по приложни изкуства за деца.
Имахме късмета нашето посещение там да съвпадне с репетиция на детската трупа за Народни танци. Напълниха ми очите и сърцето тези деца!
Ех..............!!!!!Само да вметна, че люлката е за двамца и щом се залюлееш, под теб пропаст!Хващащ здраво другарчето , стискаш очи и...., почти като в живота!
В района на Смолян не пропускайте да посетите Екопътека Невястата, Крепоста Калето и манастира Св. Пантелеймон ( много поддържано и цветно място)
Екопътека " Невястата"
Ако сте "кашкавал" туристи и сте с малки деца, и се чудите дали е за вас тази пътека..не се чудете повече. Пътеката е сенчеста, равна, прохладна, с беседка и панорамна площадка за почивка. За по - големите и смели деца, в края на пътеката започва алпийски тролей. За по - малките има люлки, дървена къщичка и беседка.
Идеално място за лека семейна разходка в района на Пампорово и Смолян.
Манастир Св. вмчк Пантелеймон" - край Смолян
Мястото, от което според легендата, живота си загубва младо момиче, в опита си да запази непокътната християнската си вяра!
Панорамната площадка от крепост "Калето" до Смолян. От тази тераска надолу е само пропаст, а ако ви стиска може да си изпиете кафето в дървена къщичка с масичка и столчета, която обаче....виси във въздуха!
В Смолян абсолютно задължително е похапването в ресторант " Родопчанка" - изпитано и проверено място с разлика от почти 3 години. Промяна в качеството няма. Всичко което поръчахме беше много вкусно!
Вечер има пиано бар :-)
Следваща спирка - с. Смилян. Намира се само на 15 км от гр.Смолян.
Имайте предвид, че в Родопите пътищата не са това което са в равнината. Завоите си ги бива. Пътува се внимателно и по - бавно, но всичко си заслужа.
Селото отдавна не е само кулинарна дестинация, а предлага много и разнообразни възможности за любителите на пещерите, пешеходния туризъм, скалното катерене и др.
Аз обаче ( вярна на себе си) имах тайна "бойна" задача. Кулинарният туризъм мен си ме влече и това си е :-) :-) :-)
В списъкът ми за посещение тихо и кротко си чакаха реда "Млечен дом" и мандрата към него, механа Аида и музея на боба (представях си, че оттам ще си тръгна с торби закупен боб - хи хи).
Е , боб точно от музея не си купих ( приятелю това е още една идея с намигване за популяризиране на местните традиции, поминък и бит).
Друго ми се случи там........, но имайте търпение :-)
Ех...а за този млечен десерт на Милкана от "Млечен дом" съм готова с автобус или на стоп да се замъкна ❤
Мнооого вкусен! Препоръчвам с 2 ръце да го опитате, ако имате път към с. Смилян.
Мандрата на" Млечен дом" е създадена през 1993 г. и предлага както български , така и щвейцарски и холански сирена. Не пропускайте да си закупите от млечните деликатеси, които се предлагат на място в магазина.
"Млечен дом" функционира и като къща за гости. Децата ви могат да се полюбуват на малки зайчета, пиленца и други дребни животинки и да потичат боси по тревата ❤
Приятелю, благодаря ти, че и там ни накара да се почустваме скъпи гости, а не просто посетители ( въпреки, че при Милкана човек трудно се чуства само посетител )!
Благодаря ти за подаръкът , с който ни изпрати!
Чудите се сигурно, кой пък да е този приятел.
Още малко търпение:-) и всичко ще си дойде по местата.
В с. Смилян механа Аида си е почти задължителна, но за пататника им се чака доста - да си знаете! И няма как иначе. Приготвя се на момента и се сервира топъл, топъл.
Порциите са големи. Всичко, което опитахме беше вкусно - паниран смилянски боб, салати с градински домати, печени чушки, домашно сиренце...мммм!
И Марудниците - ах Марудниците.
Дойдохме си на думата!
Първо хапнахме там, после се отправихме на пещерен туризъм и на връщане, почти се бяхме отказали от третата ми точка в списъка - музея на боба (работното време беше свършило)
и.......изненадаааааааа: :-) :-) :-)
Музей на боба в с. Смилян и неочаквана, но много, много мила среща, върнала ни 20 години назад.
Светът е широк и хубави изненади, като срещата с приятел, дебнат отвсякъде!
Никога не сме вярвали ,че точно там пред затворените врати на музея ще се върнем в нашата младост. Благодаря ти приятелю за специалното отношение и внимание!
И ние се записахме в световните рекорди на Гинес - хи - хи, като залепихме бобче в най - голямото пано изработено от прочутия сорт отглеждан тук.
Селото се е преборило за патент на оригиналния си продукт - смилянския фасул.
Всичко това се случва с активното участие на местните родолюбиви, трудолюбиви и предприемчиви жители на с. Смилян.
В активната културна и обществена дейност голяма роля изиграва местното читалище.
Всяка година там се организира празник на Смилянския фасул, организират се конкурси, като най - добър производител, най - добро пано от фасул ( приятелю, очаквай нашето), и за най - добро кулинарно ястие от боб ( тук пък очаквайте от читалището моя милост...кой знае, може пък да спечеля с оригинална рецепта) :-)
Хубаво място е с. Смилян. Пълно с живот! Прииска ми се там да си остана :-)
Щом сте стигнали до Смилян няма как да не посетите пещерата Ухловица.
Някъде след около 150 - тото метално стъпало ( от общо 280) до пещерата Ухловица след с. Смилян.
Вътре има още струмни и хлъзгави стъпала, но си заслужава зора.!
До входа на пещерата се стига по стръмна пътека с дължина 800 м, последвана от 190 метални стъпала. Денивелацията от паркинга до входа е 160 м.Пещерата е обитавана от 8 вида прилепи през различните сезони на годината.
В района на Пампорово в писъкът за посещения може да включите още кулата Снежанка, Обсерваторията в Рожен и Орфееви скали.
Щом стигнете на кулата може да хапнете и да пиете кафе направо там, а може да изберете и заведение на полянката.
С две ръце препоръчвам " The Lodge" - шкембе чорбата им, гъбената супа, домашния картофен чипс, палачинките с домашно сладко и сиропа от бъз и мента - разкошни!
Изглед от кулата Снежанка - в далечината едно от Смолянските Езера.
Еми...така си е!
И Барбекюто на хотела ни вечер.
Имахме късмета, при последната ни вечеря там, да слушаме родопски гайди и да се насладим на автентичен родопски фолклор от истинска певица. И ние потанцувахме хоро и ръченица и попяхме, както си му е редът!
На връщане задължителна спирка - Бачковски манастир.
А сега да се върна на Марудниците.
В интернет забелязах, че има доста рецепти с вариации в количествата на яйцата и брашното.
Аз избрах рецепта от една много стара книга за българска национална кухня.
Вкуса се получи точно този, който опитах в Родопите.
Да ви е сладко!
Необходими продукти:
3 яйца
400 г кисело мляко
1 ч.ч. брашно
масло за намазване на палачинките
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
Олио за намасляване на тигана при печене
Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбиваме яйцата с миксер, като поръсваме със щипка сол.
Изсипваме киселото мляко, погасено със содата.
Разбиваме и постепенно добавяме брашното. Бъркаме до получаване на хомогенна смес ( по - гъста от тестото за стандартните палачинки, тук гъстотата е на кексово тесто)
Намазняваме дъното на тиган с малко олио. Сгорещяваме добре котлона и поставяме около 1 черпак от сместа, като не го разстиламе по цялата повърхност.
Намаляваме силата на котлона ( палачинките са по - дебели и пухкави, и ако ги печем на много силен котлон има опасност да прегорят отвън, а вътре да останат сурови) и изпичаме от двете страни. Поставяме в чиния за сервиране и намазваме обилно с масло. Поднасяме със сладко или със сирене.
Горски мъх, мирис на прясно окосена трева, борова смола, звуците на гайда и "Бела съм Бела юначе":-).
Пожелавам си отново да прегърна планината и тя мен!
До нови срещи!
Харесва ли ви тази публикация и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделите тази рецепта чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваш избор,последвайте ме в Google+ или харесайте страничката на блога в
Facebook
Благодаря ви, приятели!
