23.09.2018 г.

Свинско филе с ябълки и целина на фурна / Roasted pork fillet with apples and celery



Необходими продукти:


Свинско бон филе - около 500 гр.
5-6 ябълки ( за тази рецепта изберете леко кисели и твърди ябълки, които при печенето няма да омекнат прекалено много и няма да станат на пюре)
1 средна глава целина
3 глави стар лук
сол и черен пипер на вкус
1 с.л суха мащерка
1 с.л сух риган
2 с. л олио

Начин на приготвяне:

Нарежете местото на едри хапки. Овкусете го с черен пипер, сол, суха мащерка и риган. Поръсете с олио, натъркайте добре всички подправки и оставете месото да почине около 15 мин.
Измийте ябълките, обелете ги и нарежете на големи кубчета. 
Почистете главата целина, измийте я, обелете я и я нарежете на кубчета.
Почистете лука и го нарежете на едро.
Смесете всички продукти в съда, в който ще приготвяте ястието. Рабъркайте добре с ръце всички продукти, за да се смесят ароматите.
Покрийте съда с лист алуминиево фолио и печете на фурна, загрята на 250 градуса, около 50 мин.
Отсранете алуминиевото фолио и допечете до готовност и докато ястието остане на мазнина ( още приблизителни около 20-30 мин)
Сервирайте с подходяща салата и добре изстудено вино!
Да ви е сладко!








Харесва ли ви тази публикация и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделите тази рецепта чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваш избор,последвайте ме в Google+ или  харесайте страничката на блога в
Facebook

11.09.2018 г.

Чийзкейк със сини сливи /Cheesecake with prunes

Есента вече е тук, богата на вкусове, аромати и цветове
Радост за всички сетива!
Пазарите изобилстват от сочни плодове (сливи, грозде и тиква). Във въздуха се носят аромати на печени кестени и варена царевица.
Нежните лъчи на слънцето все още ни галят и ни напомнят за лежерните и отминали летни дни и изпитаните емоции ❤❤❤
В опит да задържа в сърцето си лятото и да посрешна подобаващо есента,направих за любимите си хора този разкошен и ароматен Чийзкейк със сини сливи.
Хрупкава коричка, сочен чийз пълнеж с лимонов аромат и за финал зрели ароматни сливи.
Какво му трябва повече на човек, освен добра компания и чаша първокласно кафе!
Насладете се!

 Необходими продукти:



За бисквитения блат:

пакет и половина бисквити Роден край с масло - около170 гр ( или друг вид чаени бисквити)
120 гр меко краве масло

За плънката:

450 гр безсолна извара 
150 гр заквасена сметана
1 капсула ванилия
100 гр пудра захар
сокът и кората от един нетретиран лимон (ако не разполагате с такъв използвайте само сокът)
2 с.л натурално пшенично нишесте
3 яйца
300 гр сини сливи



Начин на приготвяне:



Блендирайте бисквитите или ги натрошете на много ситно.
Смесете с мекото масло. Омесете добре до получаването на маслено тесто.
Разпределете бисквитения блат, равномерно и с помощта на пръстите си, по дъното на форма за печене, като оформите борд.
Отделете  настрани.
Заемете се с подготовката на плънката.
Отделете жълтъците на яйцата от белтъците.
Разбийте с миксер белтъците на пяна.
В отделна купа разбийте с миксер жълтъците със захарта. Добавете изварата, заквасената сметана, ванилията, нишестето и сока и кората от лимона.
Внимателно прибавете белтъците и разбъркайте с шпатула в една посока.
Изсипете получената плънка върху бисквитения блат. Отгоре подредете сливите нарязани на парченца.
Печете десерта на 180 градуса по Целзий за около 50 мин. или докато плънката се стегне.
Охладете много добре преди да сервирате.
Да ви е сладко!


Харесва ли ви тази публикация и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделите тази рецепта чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваш избор,последвайте ме в Google+ или  харесайте страничката на блога в
Facebook



Благодаря ви, приятели!



9.09.2018 г.

Родопски палачинки Марудници и една разходка в Западни Родопи през август/ Traditional Bulgarian Rhodopean Marudnik Pancakes and holiday in west Rodopi mountain in August



Здравейте приятели,
Днес ви представям рецепта за едни малко по - различни палачинки - т.н Марудници.


Те са много характерни за Родопите. Приготвят се с кисело, а не с прясно мляко. По-дебели и пухкави са от стандартните палачинки ( почти, като катми). Тестото за Марудниците е по - гъсто ( като кексово). 
Тази чудесна автентична закуска е най - вкусна сервирана с домашно сладко от долапа на някоя мила бабка ( 100 % натурално)!
Как и защо стигнах до тази рецепта може да прочете по -долу ❤❤❤
Надявам се да ви е интересно и полезно, като отправна точка за следващото ви приключение из нашата красива родина ❤.
Който ме познава, знае добре, че моето място е Родопа планина. 
Само там се чуствам 100 % жива и само там мога да си почина истински!
Има голяма разлика между Западната и Източната част. Източната е по - открита и не е много подходяща са посещение през лятото. Затова пък Западната, точно тогава е приказка!
Районът на Смолян и Пампорово е красив по всяко време на годината, но през август той носи особенно очарование.
Далече от шума и забързания трафик на града ни чакат заоблените хълмове на планината, които галят като майчина милувка.
Усмивките и непринуденото гостоприемство на местните хора  неусетно ни връщат вярата  в доброто, а вкусната домашна храна гали небцето.
Милион причини да се завръщам отново и отново!
Осемте дни прекарани там тази година се изнизаха като миг, но спомените от неочакваните срещи с добри и човечни хора, разговорите, които сгряват душата и водят до размисъл за крехката нишка на живота ни, ще останат да ме топлят през дългите студени дни в града.



Този път решихме да се съсредоточим към по -малко известни и не толкова комерсиални селца, но запазили очарованието на Родопите, където те посрещат като приятел и те изпращат с усмивка.
Отправна точка за всички места, които посетихме беше Пампорово, но вие може да изберете да отседнете и в Смолян.
Едно такова селце от тазгодишното ни посешение на Родопите е с. Проглед. Само на няколко км. от Пампорово.


с. Проглед - Западни Родопи.
Влизайки в селото , където подразбирайки се не познаваме никого, ни посрешна засмяна 84 годишна баба с чудното име Красина! Тя ни махаше с ръка, като на най - чакани гости. Сигурно на младини е била красавица, а сега красива е останала душата и сърцето й. Какво си говорихме с тази жена е тайна, която няма да ви открия, но само ще вметна, че ме изпрати с най - сърдечната и истинска благословия! От нея чух най - смислените и мъдри думи нечути за цяла година в града. Пожелавам ти мила женице от цялото си сърце, мечтата на душата ти за пълна с деца и внуци 3-катна къща ( в превод :-) 3 етажна) скоро да се сбъдне!!!!!!








Старата плевня в с. Проглед, която не е съвсем изоставен. Пред нея една млада българка ( снахата на баба Красина) си е направила градинка, която поддържа със собствените си ръце всяка събота и неделя! Нейното малко бягство от среса на суетата!
От с. Проглед тръгват много пътеки за пешеходен туризъм, от които се разкриват чудни гледки. За тях най - добре да разпитате местните хора на място. Ще ви разкажат с удоволствие!







Изглед от механа "Шипката" в с. Момчиловци.
Тук ни нагостиха вкусно за обяд ( в 15 ч.), пуснаха ни специално за нас да звучи родопска музика докато се храним ( въпреки, че бяха приключили и в заведението нямаше жив човек, освен нас и собственика), и ни изпратиха по родопски - с усмивка и армаган!

Малкият, но спретнат музей на с. Момчиловци.
Всички експонати в него са дарение от жителите на селото, грижливо събирани от дворове, долапи и стари скринове!





Не пропускайте да посетите природните феномени Дупчов камък и Кържалийски камък.
За разлика от повечето населени места в Родопите, жителите на Момчиловци са съумели да опазят вярата, езика и традициите си и днес то е изцяло християнско село.
Ето защо според тях, обектите заслужаващи най-голямо внимание  тук, са свързани с религията -  трите кръста, издигащи се върху три възвишения (на изток, на запад и на север) и 24-те параклиса, ограждащи Момчиловци.
Един от тези параклиси е и Лековитото аязмо „Св. Илия“. То има много чудна история за възникването си. Може да прочететe, ако ви е интересно за него в Google.
Направи ми много добро впечатление, че в селото се развива обществена и културна  дейност.
Местното читалище си работи активно и привлича деца от всяка възраст. Има действаща библиотека (добре поддържана и с не малка колекция от книги) и занимания по приложни изкуства за деца.
Имахме късмета нашето посещение там да съвпадне с репетиция на детската трупа за Народни танци. Напълниха ми очите и сърцето тези деца!




Ех..............!!!!!Само да вметна, че люлката е за двамца и щом се залюлееш, под теб пропаст!Хващащ здраво другарчето , стискаш очи и...., почти като в живота!

В района на Смолян не пропускайте да посетите Екопътека Невястата, Крепоста Калето и манастира Св. Пантелеймон ( много поддържано и цветно място)


Екопътека " Невястата" 

Ако сте "кашкавал" туристи и сте с малки деца, и се чудите дали е за вас тази пътека..не се чудете повече. Пътеката е сенчеста, равна, прохладна, с беседка и панорамна площадка за почивка. За по - големите и смели деца, в края на пътеката започва алпийски тролей. За по - малките има люлки, дървена къщичка и беседка.
 Идеално място за лека семейна разходка в района на Пампорово и Смолян.

Манастир Св. вмчк Пантелеймон" - край Смолян 





Мястото, от което според легендата, живота си загубва младо момиче, в опита си да запази непокътната християнската си вяра!



Панорамната площадка от крепост "Калето" до Смолян. От тази тераска надолу  е само пропаст, а ако ви стиска може да си изпиете кафето в дървена къщичка с масичка и столчета, която обаче....виси във въздуха!
В Смолян абсолютно задължително е похапването в ресторант " Родопчанка" - изпитано и проверено място с разлика от почти 3 години. Промяна в качеството няма. Всичко което поръчахме беше много вкусно!
Вечер има пиано бар :-)
Следваща спирка - с. Смилян. Намира се само на 15 км от гр.Смолян.
Имайте предвид, че в Родопите пътищата не са това което са в равнината. Завоите си ги бива. Пътува се внимателно и по - бавно, но всичко си заслужа.
Селото отдавна не е само кулинарна дестинация, а предлага много и разнообразни възможности за любителите на пещерите, пешеходния туризъм, скалното катерене и др.
Аз обаче ( вярна на себе си) имах тайна "бойна" задача. Кулинарният туризъм мен си ме влече и това си е :-) :-) :-)
В списъкът ми за посещение тихо и кротко си чакаха реда "Млечен дом" и мандрата към него, механа Аида и музея на боба (представях си, че оттам ще си тръгна с торби закупен боб - хи хи).
Е , боб точно от музея не си купих ( приятелю това е още една идея с намигване за популяризиране на местните традиции, поминък и бит).
Друго ми се случи там........, но имайте търпение :-)


Ех...а за този млечен десерт на Милкана от "Млечен дом" съм готова с автобус или на стоп да се замъкна
Мнооого вкусен! Препоръчвам с 2 ръце да го опитате, ако имате път към с. Смилян.
Мандрата на" Млечен дом" е създадена през 1993 г. и предлага както български , така и щвейцарски и холански сирена. Не пропускайте да си закупите от млечните деликатеси, които се предлагат на място в магазина.
"Млечен дом" функционира и като къща за гости. Децата ви могат да се полюбуват на малки зайчета, пиленца и други дребни животинки и да потичат боси по тревата
Приятелю, благодаря ти, че и там ни накара да се почустваме скъпи гости, а не просто посетители ( въпреки, че при Милкана човек трудно се чуства само посетител )!
 Благодаря ти за подаръкът , с който ни изпрати!
Чудите се сигурно, кой пък да е този приятел.
Още малко търпение:-) и всичко ще си дойде по местата.
В с. Смилян механа Аида  си е почти задължителна, но за пататника им се чака доста - да си знаете! И няма как иначе. Приготвя се на момента и се сервира топъл, топъл.
Порциите са големи. Всичко, което опитахме беше вкусно - паниран смилянски боб, салати с градински домати, печени чушки, домашно сиренце...мммм! 
И Марудниците - ах Марудниците.
Дойдохме си на думата!
Първо хапнахме там, после се отправихме на пещерен туризъм и на връщане, почти се бяхме отказали от третата ми точка в списъка - музея на боба (работното време беше свършило)
 и.......изненадаааааааа: :-) :-) :-)


Музей на боба в с. Смилян и неочаквана, но много, много мила среща, върнала ни 20 години назад.
Светът е широк и хубави изненади, като срещата с приятел, дебнат отвсякъде!
Никога не сме вярвали ,че точно там пред затворените врати на музея ще се върнем в нашата младост. Благодаря ти приятелю за специалното отношение и внимание!
И ние се записахме в световните рекорди на Гинес - хи - хи, като залепихме бобче в най - голямото пано изработено от прочутия сорт отглеждан тук. 
Селото се е преборило за патент на оригиналния си продукт - смилянския фасул.
Всичко това се случва с активното участие на местните родолюбиви, трудолюбиви и предприемчиви жители на с. Смилян.
В активната културна и обществена дейност голяма роля изиграва местното читалище.
Всяка година там се организира празник на Смилянския фасул, организират се конкурси, като най - добър производител, най - добро пано от фасул ( приятелю, очаквай нашето), и за най - добро кулинарно ястие от боб ( тук пък очаквайте от читалището моя милост...кой знае, може пък да спечеля с оригинална рецепта) :-)
Хубаво място е с. Смилян. Пълно с живот! Прииска ми се там да си остана :-)
Щом сте стигнали до Смилян няма как да не посетите пещерата Ухловица.




Някъде след около 150 - тото метално стъпало ( от общо 280) до пещерата Ухловица след с. Смилян.
Вътре има още струмни и хлъзгави стъпала, но си заслужава зора.!
До входа на пещерата се стига по стръмна пътека с дължина 800 м, последвана от 190 метални стъпала. Денивелацията от паркинга до входа е 160 м.Пещерата е обитавана от 8 вида прилепи през различните сезони на годината.


В района на Пампорово в писъкът за посещения може да включите още кулата Снежанка, Обсерваторията в Рожен и Орфееви скали.
Щом стигнете на кулата може да хапнете и да пиете кафе направо там, а може да изберете и заведение на полянката.
С две ръце препоръчвам " The Lodge" - шкембе чорбата им, гъбената супа, домашния картофен чипс, палачинките с домашно сладко и сиропа от бъз и мента - разкошни!

Изглед от кулата Снежанка - в далечината едно от Смолянските Езера.


Еми...така си е!


И Барбекюто на хотела ни вечер.
Имахме късмета, при последната ни вечеря там, да слушаме родопски гайди и да се насладим на автентичен родопски фолклор от истинска певица. И ние потанцувахме хоро и ръченица и попяхме, както си му е редът!



На връщане задължителна спирка - Бачковски манастир.



А сега да се върна на Марудниците.
В интернет забелязах, че има доста рецепти с вариации в количествата на яйцата и брашното.
Аз избрах рецепта от една много стара книга за българска национална кухня.
Вкуса се получи точно този, който опитах в Родопите.
Да ви е сладко!

Необходими продукти:


3 яйца
400 г кисело мляко
1 ч.ч. брашно
масло за намазване на палачинките
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
Олио за намасляване на тигана при печене


Начин на приготвяне:

В дълбока купа разбиваме яйцата с миксер, като поръсваме със щипка сол.
Изсипваме киселото мляко, погасено със содата.
Разбиваме и постепенно добавяме брашното. Бъркаме до получаване на хомогенна смес ( по - гъста от тестото за стандартните палачинки, тук гъстотата е на кексово тесто)
Намазняваме дъното на тиган с малко олио. Сгорещяваме добре котлона и поставяме около 1 черпак от сместа, като не го разстиламе по цялата повърхност.
Намаляваме силата на котлона ( палачинките са по - дебели и пухкави, и ако ги печем на много силен котлон има опасност да прегорят отвън, а вътре да останат сурови) и изпичаме от двете страни. Поставяме в чиния за сервиране и намазваме обилно с масло. Поднасяме със сладко или със сирене.


Горски мъх, мирис на прясно окосена трева, борова смола, звуците на гайда и "Бела съм Бела юначе":-).
Пожелавам си отново да прегърна планината и тя мен!
До нови срещи!

Харесва ли ви тази публикация и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделите тази рецепта чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваш избор,последвайте ме в Google+ или  харесайте страничката на блога в
Facebook



Благодаря ви, приятели!
















7.09.2018 г.

Супа от тиквички с ориз/ Zucchini Soup with rice



Есента чука на вратата🙂 и мен вече ме влече към топли супички и задушено ароматно месо с есенни плодове ❤❤❤
(очаквайте скоро и подобни рецепти в блога 😊)
Тази публикация обаче е за една нова рубрика, която смятам за попълня, а именно за Детското хранене.
Наскоро ми попадна ,съвсем случайно,  добре познатия на нашите майки и баби  Единен Сборник рецепти и примерни менюта за детските градини с автори  : ст.н.с д-р Митана Димитрова Маркова, инж. Стоянка Матеева Ненова, Мария Ангелова Костова.
Много оспорвана книга напоследък!
Бях леко скептична, но реших да  разгледам сборника от любопитство.
Признавам си, има доста странни и недотам подходящи храни - предимно от закуските и десертите (изобилие на въглехидрати ( бухти, питки, сиренки, пържени филийки и т.н)., както и кремове с нишесте, кисели и др.
Тук няма да водя полемика кое е полезно и вредно и кой как да храни детето си. Вярвам, че всяка майка поне се старае, според опита, възможностите и познанията си.
За себе си и моето семейство подбрах изобилие от рецепти (познати, но сякаш позабравени от мен), изключих нездравословните (според моите предпочитания).
За първата рецепта от сборника, която ви представям днес, получих одобрение ❤ и поръчка да се направи пак.
Надявам се да се хареса и на вас и вашите малчугани!
Ще допълвам рубриката и с рецепти  от други източници, подходящи за малки лакомници и злоядковци .
Моля съобразявайте рецептите според възрастта на децата и индивидуалните препоръки за захранване на техните педиатри!
И не забравяйте - гответе с любов и поднасяйте храната с усмивка ❤❤❤



Необходими продукти - за около 6 - 7  порции:

2,5 литра вода
2 малки тиквички - нарязани на ситно
1 средна глава стар кромид лук  или една връзка пресен
2 малки моркова - нарязани на малки кубчета
1 домат пресен - обелен и настърган на едро ренде ( може да замените с домати от консерва)
1/3 ч.ч ориз
1/2 с.л брашно - размито в малко вода
сокът от половин лимон
30 гр краве масло
връзка пресен копър
щипка червен пипер
сол на вкус

Начин на приготвяне:

Почистените, измити и дребно нарязани моркови и лук се заливат със студена вода и се варят до полуомекване, след което се посоляват.
Прибавят се обелените, измити и нарязани на кубчета тиквички и оризът.
Когато тиквичките са почти готови, се прибавят настърганите на ренде домати и брашното, размито в малко вода.
Супата се вари до готовност, сваля се от огъня и се подправя с маслото, оцветено с червения пипер, ситно нарязания копър и лимоновия сок.
Да ви е сладко!


30.07.2018 г.

Арабски мини кюфтенца на фурна с домати и пиперки/ Arabic Spiced MeatballsCasserole in pepper and tomato sauce



Здравейте приятели,
Днес ви предлагам да си приготвите тези ароматни мини кюфтенца с вкусен сос от пиперки и сочни домати - лесна рецепта, която ще се хареса и на хората, които се опитват да готвят здравословно и без пържене.
Много ми се искаше да разнообразя традиционните у дома кюфтенца с доматен сос с нещо по - различно и ароматно.
Бях сигурна, че арабската и в частност Турската кухня, с изобилието на пресни зеленчуци, дъхави подправки и тяхното простичко, но съвършено съчетание няма да ме разочароват.
Идеята ми беше да овкуся кюфтенцата с нещо различно от обичайните черен пипер и кимион.
В Арабската кухня се използват различни подправки за овкусяване , като Мента, Канела, Кардамон, Индийско орехче и Карамфил.
Каквито и варианти да изберете, тайната на гарантирания успех и превъзходен вкус е в простотата на рецептите и високото качество на продуктите.
С тях тук не се правят компромиси ❤❤❤
Изберете най добрите зрели и сочни домати на пазара (ако са домашни още по - добре) и най - месестите пиперки, изберете свежо телешко с гарантиран произход и .... да се захващаме на работа😎

Необходими продукти: - за около 18-20 мини кюфтенца

Телешка кайма - около 600 гр
1 глава лук - нарязана на много ситни кубчета
1 яйце
черен пипер и сол на вкус
кимион - 1/2 ч.л
канела - на върха на ножа
индийско орехче - на върха на ножа
връзка пресен магданоз - ситно нарязан
4 червени пиперки - нарязани на кубчета
3 големи домата - нарязани на кубчета
2 скилидки чесън
2 с.л зехтин
купичка с вода - за оформянето на кюфтетата

Начин на приготвяне:

В голяма купа смесваме мляното месо, подправките, настъргания лук и яйцето. Омесете добре каймата в продължение на 10 мин, като претривате през пръстите си. Това ще помогне да се смесят ароматите и да се овкуси месото.
Покрийте купата с месото с фолио за свежо съхранение и приберете в хладилник, докато приготвяте соса.
Загрейте зехтина в тиган. Изсипете лука и задушете до златисто.Прибавете чушките, разбъркайте и гответе 7-8 мин. Добавете доматите и гответе до сгъстяване на соса.
На финала добавете претрития през преса чесън.
Остранете от огъня и оставете настрани.
Загрейте фурната до 250 гр.
Извадете купата с месото от хладилника.
С помоща на купата с вода, топете пръстите си вътре и оформете малки кюфтенца.
Подредете ги в намаслена тавичка и печете до златисто от двете страни, като ги обърнете веднъж.
Залейте ги с соса, разбъркайте много нежно, за да се покрият със сос равномерно и допечете за още 10-15 мин, докато соса се сгъсти и ароматите се слеят.
Поднесето ястието топло с домашен ръчен хлюб за топене.
Да ви е сладко!

 



Харесва ли ви тази публикация и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделите тази рецепта чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваш избор,последвайте ме в Google+ или  харесайте страничката на блога в
Facebook



Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...