Отново е 15 септември и отново много дечица ще прекрачат прага на училището за първи път.
За по - големите, надявям се, това е време, в което пак ще се срещнат с приятелите си от класа.
За някои от тях училището ще бъде ново и непознато.
Нова среда, нови предизвикателства, нови приятели.
Вълнувам се всяка година.
Не знам на какво се дължи това - дали защото в началото на трудовия си стаж работех като преподавател или защото от всичките ми трудови превъплащения, които никак не са малко, най - много обичам работата с деца.
Системата на българското образование може и да има редица кусури, но аз съзнателно избирам да се вглеждам в позитивното и се старая да възпитавам така.
На всички деца и преподаватели, който работят от сърце и с призвание, пожелавам спорна, спокойна и вдъхновена нова учебна година.
И на празник, като на празник - с българска погача, този път с квас.
Използвала съм познатата на много хора рецепта за Памук погача.
През годините съм я правила многократно - за Свето кръщение на моето дете, за кръщението на децата на близки приятели, за сватби, за рождени дни и други поводи, но досега винаги с мая.
Както знаете, от март месец тази година си отглеждам квас (за втори път в живота ми) и реших да пробвам тази изпитана рецепта, като действах изцяло по усет, за това как ще се държи тестото замесено с квас.
Прекрасно знам етапите на втасване на тесто с мая и как трябва да изглежда то.
Оформяла съм питки по какви ли не начини и желание на " Клента", но тук заложих на сигурно - питка на кифлички.
Ето и пълно описание на това как процедирах.
Времето за втасване и етапите са ориентировъчни. Който е работил с квас знае това. Тестото в повечето пъти " води".
Мислех, че ще изпека питката в рамките на деня, предвид количеството квас, но стана късно, стори ми се, че погачата не е готова и реших да изчакам до сутринта, като прибрах оформената питка за финално бавно втасване в хладилника или т.н ретардация.
И добре че го направих.
Изпекох питката на сутринта и й се насладихме топла топла за закуска.
Необходими продукти:
за кръгла тава с размери 30 см в диаметър
Опара или Стартер
200 гр освежен от хладилника остатъчен квас
- захраних цялото бурканче остатъчен квас,
изчаках да се активира и удвои обема си и след това отмерих 200 гр.
240 мл изворна вода - затоплена
18 гр кафява захар
180 гр пълнозърнесто брашно на Екосем
(квасът ми също е изцяло пълнозърнест)
Останалите продукти
840 гр брашно
50:50 пълнозърнесто и бяло брашно на Екосем
смелено на каменна мелница и без добавки. Имайте предвид, че брашното на Екосем, дори и бялото такова, не е съвсем бяло, защото няма добавки, консерванти и не е избелено. Поради тази причина, дори питка замесена изцяло с бяло тяхно бряшно, няма да е съвсем " Бяла".
240 мл олио
използвах високоолеиново слънчогледово олио.
240 мл затоплено прясно мляко
21 гр сол
Допълнително:
масло за намазване на корите и още малко за намазване
след изпичане
краве сирене - около 200 гр
яйчен жълтък - за намазване преди печене
сусам за поръсване
Начин на приготвяне
В голяма купа първо приготвих опарата, стартера или т.н " захващане" на маята при стандартното замесване. Отмерих си 200 гр квас, смесих го със затоплената вода, в която предварително разтворих захарта и разбърках, докато квасът се разтвори и течноста стана като боза.
След това добавих и брашното, разбърках всичко много добре. Получи се гъста кашица, която оставих да " шупне" на стайна темтература за час, като покрих купата с шапчица за баня.
След един час в купата добавих всички останали продукти - първо солта, после олиото и прясното мляко и накрая брашното, като сипвах на порции и замесвах с ръце.
Може да си помогнете с миксер с приставка за тесто или хлебопекарна, но аз почти винаги меся на ръка. Така ми е много лесно да усещам тестотото.
Измесеното тесто отново покрих с кърпа и оставих да втасва, като правих 3 външни сгъвания през час и след това още две през 30 мин.
Тестото втасва на стайна температура, покрито с шапчицата , докато видимо удвои обема си - при мен това се случи за около 5 часа.
След това разделих втасалото тесто на 2 топки. Разточих ги върхъ плот, посипан с брашно на кръг - като големи пици.
Намазах първата кора обилно с разстопено масло, поръсих със сирене и върху нея поставих втората кора.
Разразах на триъгълници (като парчета пица) и всеки триъгълник навих на кифлички.
Подредих кифличките в кръгла тава, застлана с хартия за печене.
Оставих погачата отново да втасва на стайна температура (това е т.н второ втасване) - при мен отне 3 часа, но стана прекалено късно вечер, нямаше как да стоя повече и прибрах погачата в хладилника за 8 часа.
На следващата сутрин я извадих. Оставих я да се темперира 2 часа, докато се събудят останалите.
Намазах оформената погача с яйце, порисих със сусам и изпекох в загрята на 200 гр фурна.
Изпечената погача намазах внимателно с масло.
Може да си представите аромата.
Сервирах със сирене, пресни домати и маслини.
Да ви е сладко!
Ако сте харесали рецептата, помогнете ми да я популяризираме с бутоните за споделяне по - долу, оставете коментар под публикацията или харесайте страничката ми във Facebook или Instagram акаунта на блога. Там също сте добре дошли да коментирате и споделяте. Благодаря Ви!
Моля, не копирайте снимки и текст без да посочите активна връзка към блога.
За сътрудничество и колаборации, използвайте ел.поща за контакт или ми пишете, на лично съобщение, в Инстаграм
Благодаря!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
