С публикацията ми от днес продължавам новата рубрика в блога " Български празници и традиции"
На 6 януари Православната църква празнува третият по значимост християнски празник Богоявление – Йордановден.
Според православния календар
празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител
в р. Йордан.
След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).
В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление.
Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така и сега, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, православните християни участват отново в освещаването на водата, като вземат участие в празнична света литургия и Велик водосвет.
От тази осветена вода вярващите християни отнасят по домовете си . Водата от Великия водосвет се пази през цялата година за тежки моменти в семейството, като болест, големи скърби и др.
На Йордановден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местния свещеник . В ритуала по ваденето на кръста участват млади мъже. Вярва се, че този който извади кръста ще бъде здрав през цялата година.
След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).
В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление.
Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така и сега, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, православните християни участват отново в освещаването на водата, като вземат участие в празнична света литургия и Велик водосвет.
От тази осветена вода вярващите християни отнасят по домовете си . Водата от Великия водосвет се пази през цялата година за тежки моменти в семейството, като болест, големи скърби и др.
На Йордановден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местния свещеник . В ритуала по ваденето на кръста участват млади мъже. Вярва се, че този който извади кръста ще бъде здрав през цялата година.
В навечерието на празника Богоявление е
третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна и включва прясна пита, колачета, сърми с
кисело зеле, пълнени чушки,
зеле, фасул, орехи, вино.
Към традиционните постни ястия домакинята прибава на трапезата и орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.
В Югозападната част на страната денят се нарича Мъжки водици - защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден по стара традиция сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (бъдещата свекърва) измивала лицето ѝ с вода и я дарявала с китка и златна пара.
На самия 6 Януари - Йордановден стопанките на дома са месили три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Трапезата на Йорданов ден е богата и блажна. Сервира се обредната пита, кравайчета и печеното свинско месо, колачета, сарми от кисело зеле с месо, печена кокошка, пържено свинско месо, кървавица, свинско със сурова туршия, баница, баклава, орехи, вино. Пие се червено руйно вино и всички си пожелават здраве и благословия през цялата година.
Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана и производните им.
Към традиционните постни ястия домакинята прибава на трапезата и орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.
В Югозападната част на страната денят се нарича Мъжки водици - защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден по стара традиция сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (бъдещата свекърва) измивала лицето ѝ с вода и я дарявала с китка и златна пара.
На самия 6 Януари - Йордановден стопанките на дома са месили три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Трапезата на Йорданов ден е богата и блажна. Сервира се обредната пита, кравайчета и печеното свинско месо, колачета, сарми от кисело зеле с месо, печена кокошка, пържено свинско месо, кървавица, свинско със сурова туршия, баница, баклава, орехи, вино. Пие се червено руйно вино и всички си пожелават здраве и благословия през цялата година.
Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана и производните им.
На Йордановден сервирах за моето семейство Пълнено пиле с картофи и праз по рецепта на шеф Таньо Шишков от новата книга на Лидъл "Любимо от родната кухня с Манчев и Шишков"
Необходими продукти:
1 цяло пиле- около 1,500 кг
600 гр картофи
3 скилидки чесън
1 стрък праз- аз сложих два големи стръка
50 гр масло
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Обелете и сварене картофите в подсолена вода и ги намачкайте с вилица.
Загрейте маслото в тиган и запържете нарязаните чесън и праз лук. Добавете картофите, разбъркайте и гответе още 5-6 мин. Оставете плънката настрани ,за да се охлади.
Овкусете пилето отвътре и онвън със дол и черен пипер и го напълнете с изстиналата плънка.
Поставете пълненото пиле в тава с малко вода на дъното.
Печете в предвсрително загрята на 200 гр.фурна за около 20 мин, за да хване коричката приятен загар. Намалете фурната на 160 и печете още един час.
Ако пилето започне да прегаря го покрийте с лист алуминиево фолио.
Моите забележки относно печенето: обичаме пилето да има хрупкава коричка от всички краища и затова поставям пилето в тавата първо с гърдите надолу. Пека на 200 гр, докато се зачерви. След това с помощта на кухненски прибори внимателно обръщам пилето с гърдите нагоре и пека по обичайния начин.
Ако сте харесали рецептата,помогнете ми да я популяризираме с бутоните за споделяне по - долу, оставите коментар под публикацията или харесате страничката ми във Facebook.Благодаря ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар